Изви се вятър и премести боклуците на друго място.

Набързо прекрои небето и смени местата на всички облаци.

После за малко нещо се ядоса и затъмни света. Ама само за малко. Бързо му мина и пак остави Светлината да ни залее.

Пустата му сила се опита да ми изтръгне чадъра, но аз го стиснах здраво с двете си ръце и като по чудо победих в тази схватка.

Като се замисля, вятърът е нещо много, много важно в живота ми.

Често ми помага да чувам звуци, далечни и непознати. Подарява ми ги просто хей така. Като добър приятел.

Отнася стария въздух и донася нови миризми.

Роши косата ми , играе с с нея, омотава я по необясним начин. Като малко дете, което си играе на фризьор.

И е толкова невидим, недокосваем, нематериален.

Просто се чудя как успява да побере света в един полъх.