Пристигнах много късно.

С последното такси се придвижих до хотела, мечтаейки за душ, чисто легло и тишина.

Душът остана в мечтите (I left the shower in my dreams), когато се оказа, че в целия хотел има свободно само едно легло и другата дама сигурно вече спи.

Какво да се прави…

Намерих стаята в дъното на дългия коридор и отворих безшумно вратата. Положих леко куфара на пода и в тъмното се запътих към леглото. От рецепцията ми бяха дали указания как да го намеря. Без светлина, тоалетна и пижама, аз се плъзнах между чаршафите и скоро Морфей ме отнесе в друг свят.

На другия ден рано сутринта всичко се повтори, но в обратен ред.

Морфей ме върна обратно. Пак без пижама изпълзях от леглото и съвсем безшумно се забих в банята. Там всичко протече нормално.

Не знам защо, но повечето хотели нямат големи хавлиени кърпи. Имам пред вид, че големите им кърпи са малки. За пищна дама като мен те винаги ме обгръщат недостатъчно.

Този път хавлията беше възможно най-малката голяма хавлия, която някога съм ползвала. Ех, какво да се прави. Вероятно само в холивудските филми кърпите им са толкова огромни, че могат да покрият и слон.

Хайде обратно, в хотелската баня с малките нехоливудски кърпи, където успях да завържа около врата си двата края на една.

След това тихо отворих врата и влязох в стаята, свободно развявайки телесни части и хавлиено наметало.

На съседното легло се излежаваше мъж, чието лице бе покрито с гъста брада и две огромни ококорени очи, заслепени от женственото ми богатство.

Със завидно хладнокръвие аз се запътих към моето легло, издърпах чаршафа и се покрих като бедуин.

В същото време мъжът, изпаднал в дълбок потрес, се шмугна под завивките на леглото си и започна да скимти.

Какъв му е проблема на този?

С  усмивка докладвах на рецепцията, че са направили грешка и са ме настанили в стая с мъж.

Жената не се извини. Само ме погледна със завист.

Бракът й явно беше много скучен.