Направо Ми Се Вие Свят От Това Люшкане.

За мен вече няма значение дали вълните са големи или малки. Поднасят ме наляво-надясно. Понякога ме вдигат толкова високо, че ясно виждам – няма никаква земя наоколо.

Най-близката е в посока надолу, но аз не мога да потъна.

Red Divider

Тия идиоти, които ме хвърлиха във водата ме обрекоха на вечно къпане.

Мислиш, че ги грозеше някаква опасност и искаха да се отърват от мен?

Не.

Просто бяха пълни с любов.

Те се обичаха.

Обичаха и всичко останало.

Обичаха целия свят.

Очите им бяха пълни със сълзи от щастие.

Ръцете – здраво вплетени една в друга.

Телата – плътно притиснати, изгарящи от страст.

Сърца, пълни с любов.

Red Divider

( толкова е сладникаво, че ти се доповръща, нали?…между нас казано)

Red Divider

Нооооо, това не им стигаше!

Искаха всеки да знае за тяхното щастие.

Red Divider

И написаха Писмото.

Наивно, но напълно искренно:

Red Divider

„Ти, който четеш това писмо, знай!

Ние сме две влюбени сърца. Нашата любов е неповторима! Никой никога не е обичал така силно и всеотдайно, както се обичаме ние!

С това писмо те правим съпричастни към нашето щастие.

Изпращаме късче от нашите души на теб и на целия свят!

Обичаме те!”

Red Divider

След това грижливо сгънаха писмото, напъхаха го в мен и ме хвърлиха във водата.

Red Divider

И сега аз съм само една малка, самотна пластмасова бутилка, която носи любов на света върху крилете на морските вълни.