Ние всички мечтаем за Него.

Да е най-добрият ни приятел.

Да е най-добрият ни партньор.

Да е мъжът, за когото всяка жена мечтае.

Да е господин Перфектен.

Да е съпругът, за когото всяка жена би умряла.

Да е невъобразимо секси.

Чаровен. Секси. Щастлив. Секси.

Когато го погледнеш, дъхът ти да спира.

Изненада!

Аз го срещнах. Влюбихме се.

Той е моят съпруг.

Той е ТОЙ за мен.

Винаги сме заедно.

Обичаме се.

Обичаме се толкова силно, че чак се мразим!

Вярвай ми!

В началото, ние извадихме на бял свят най-хубавото си Аз. И двамата искахме да покажем на другия, че сме замесени от хубаво тесто и ставаме за връзка.

Играехме роли и градяхме ситуации, за да преувеличим личната си значимост.

След време свалихме маските.

Защото само психопатите могат цял живот да играят роли.

И всичко се обърна наопаки, когато изведнъж разбрахме, че неговите чорапи са мръсни и аз хъркам, докато спя.

Тогава заочнахме да трупаме недостатъци.

Ние построихме планина от чудеса, за да се концентрираме върху факта, че Другият е различен и не толкова идеален.

И тогава започна войната, в която всеки се опитваше да докаже, че е по-добър.

Питаш ме защо не взех нещата в ръце, когато знаех какво става?

Питаш ме защо не поговрихме за това?

Питаш ме дали съм още с него?

Не ме обвинявай за нищо още. Ще ти разкажа всичко.

Ще ти дам моята история.

И ще започна с факта, че съм още влюбена в него и не искам да го загубя.

В очакване на потвърждение!