Добре дошли в Бюрото,

където името ви подскача като топка за пинг-понг между отдели,

които не съществуват, но настояват да ви изпращат формуляри, за да го докажат.

Изгубените файлове са любимо занимание,

защото нищо не казва „ефективност“ така, както да гледате как самоличността ви изчезва

в бездна от петна от кафе и счупени принтери.

Тук чиновниците, благословени с ентусиазма на ленивци на успокоителни,

подпечатват документите ви с такава страст, все едно, че се явяват на прослушване

за роля в дистопичен мюзикъл.

Усмивките им са толкова искрени, колкото обещанието на котка да се подчинява на команди.

Наблюдението е игра на криеница, която никога не сте се съгласявали да играете,

освен че правилата са нагласени и търсачите никога не се уморяват.

Те отбелязват всяко мигване, всяка въздишка, всеки съмнителен избор за обяд,

защото истинското хоби на Големия брат е да оценява сандвича ви.

Спазването означава да танцува бюрократичната ча-ча-ча.

Една грешна стъпка и се връщаш в изходна точка,

където формите се множат като гремлини.

А кафето винаги е достатъчно студено, за да убие надеждата.

„Странните“ и „неудобните“ са каталогизирани с презрение,

досиетата им са маркирани с „Не безпокойте, опасни идеи вътре“,

докато системата бръмчи, блажено несъзнаваща,

че това е бъгът в собствената ѝ матрица.

И все пак, сред този хаос от чистилище на документи,

прошепнат бунт бълбука,

надраскана бележка, оставена в папка,

телбод, използван като импровизирано оръжие,

колективно въртене на очи, достатъчно мощно, за да предизвика късо съединение на цялата машина.

Защото Бюрото, въпреки цялата си мрачна ефективност,

не може да се сравни с човешкия абсурд

космическа шега, изиграна с архитектите на контрола,

които забравиха, че понякога най-добрият начин да се разбие системата

е да се откаже да се играе по нейните нелепи правила.