Сбръчкана. Грозна. Дебела. Без пари. Без работа. Без дом. Без семейство.

И най-лошото: без възможности.

Това ще съм аз на стари години. Т.е, след малко.

Къде се пропилях?

Къде кривнах?

Защо се изгубих?

Останало ли е нещо от това, което бях? Или само малки искрици позапалват рехав огън и след броени часове уморено се оттеглят?

Защо съм готова пак да загубя това, което имам?

Защо сама се обричам на бъдеще, което не харесвам?

Защо самотата ме тегли толкова силно?

Защо убих мечтите си и погребах радостта си?

Питам се сама, но отговор не искам.

Нищо не искам.

Нямам сили.